Към Село?

Защо ми се ходи на Село ?

Hе ми се ходи на село, а просто не ми се живее в Града, такъв какъвто е.

Селото и Градът, бавно и полека, се сливат в едно. За сега, Градът все още събира сили, наедрява и започва да изсмуква околностите в себе си, събирайки огромен облак от отломки, който кръжат около него като пръстените на Сатурн. Казват, ще дойде време, когато този балон ще експлоадира и скъпоценната течност от ядрото ще се смеси с останалата плът на Големия Град и заедно, в една хомогенна смес, ще се разпилеят  навсякъде. Колко ми се иска това да стане по-бързо. Уви...

Центъра се превръща в мираж, лишен от съдържанието си. Няма истински център. Има Град. Но този град съществува,  само защото все още всички левитираме около този Център. Разчитаме на гравитацията, за да поддържаме концепцията жива. Тази гравитация според мен е  заетоста на града. Всички сме заети и неспокойни поради няколко прости причини :  искаме пари, искаме да живеем социално, търсим повече секс ( а града е едно перфектно място за това) , искаме да бъдем вътре на гюбето. Какво губим ?

Губим нормалния си ритъм на живот, губим съня си, губим спокойствието и удовлетвореността от  простия факт, че съществуваме.  Продаваме времето си на умираща система. Самото ни присъствие не ни доставя удоволствие.  Имаме нужда от стимули, който ни помагат да забравим какво си причиняваме и още повече – помагат ни да се самузаблуждаваме.  Имаме нужда от шопинг, от лайфстайл, от почивки на морето и от високотехнологични машини да ни занимават. Така в момента всички успяваме да не полудеем от факта, че сами се мъчим себе си.

Хейдегер нарича това състояние „harassed unrest”  (бих го превел като измъчена тревога). Измъчена тревога е статуса ни на живот, когато го водим на грешно място. Ние съществуваме във време и в място. Времето за момента  не ни е подвластно, но поне мястото можем да сменим лесно. Ето, че това се оказва трудна задача за повечето неспокойни души в Града. Когато се откажем от правото си да живеем нормално, всъщност се отказваме от правото да напуснем града или с други думи да спрем да сме зависими от него.

“We dream of resting.  We call it a life.”

Та Мечка, затова смятам, че Градът не е място за живеене. Лично, предпочитам  селски начин на живот. Проблема е , че никога не съм водил такъв живот. Нямам смелост.