2 augustus 2011

На лов за сгради и помещения

Здравейте приятели,

Търся малко помещение или сграда в град София, което да задейства успешно поне едно от сетивата и в общи линии да е интересно място.

Моля за вашето съдействие. Споделете ваши любими постройки, стаи, таванчета, тераси , бутки и въобще архитектурни преживявания.

Благодаря от все сърце.

28 juni 2011

Различни тенис впеатления, които ме сполетяха докато гледах Уимбълдън вчера и днес

Тениса не ми е мания, но вчера нямаше как да не гледам нашата първа ракета - Цветана Пиронкова. Тя игра като Терминатор 1,2 и 3. Много ни зарадва, както направи и миналата година.

Докато гледах тоз мач, започнах да откривам разни сходни черти с една сцена от Троя с Брат Пит и Големия Изрод. Ето тука ще ви я пусна да си го цъкнете и да го изгледате и да ми кажете после не е ли така !




Абсолютно точно описва мача.
-събитието се извършва пред затаила дъх публика.
-играят две професионални личности - едните тенисистки другите пък войници
-единият професионалист е видимо по-привлекателен и по-малък от другия
-големия играч разчита на силата си и на авторитета си пред публиката, докато другия е изцяло съсредоточен върху двубоя и чака точния момент.
-победеният умира (Винас Уилямс умря от яд)

Много ме ядосва липсата на енергия в някои моменти от женския тенис. Нямат сила да изпълнят игрището, да хванат тая ракета като хората и да я изжулят тая топка едно хубаво. Понякога дори параболата на топката е толкова голяма, че имаш време да отидеш до кухнята да си направиш един сандвич, да прибереш продуктите в хладилника, да си сипеш питие, да ги принесеш до телевизора/лаптопа и да им теглиш една майна.

Тука илюстрирам :

Не, че не могат да играят, но на моменти изглежда сякащ тая хилка е 123 килограма. Забележете нейната лява ръка също. Иначе е много секси :)
При мъжете, хилката е по-естествено продължение на ръката. По-леко им стои в ръцете. По-голяма лекота
Много добре. Страхотно. Забележете също как и двата му крака са във въздуха. Той лети. Вие може ли да летите на форхенд а?
От друга РЪКА, много ми харесва непосредственоста на тоя спорт. Във футбола например има около 4-8 вцепеняващи секунди, през които се изпълваш с кеф и радост. В тениса е по-скоро към  2-3 секунди. Но са по-начесто и понеже нямаш време да отреагираш и да ИЗПЦУЕШ като нормален футболен фен, остават като вътрешно напрежение през следващите няколко секунди. И разбира се, моята любима част - В такива моменти, който описах по-горе - Съзлзи и Смях напират едновременно ( за себе си говоря) и ми става много яко. Тятър Сълза и Смях пасти да яде. 

Кокото по-добра тенисистка си, толкова повече играйш кат мъж. Затва тез Уилямс са най-добрите от години. Щот са некадърни мъже тенисисти, решили да минат в по-лесната лига.

Е' те тука, че сложим една снимка на наща:

Бръснала се е. Няма как.

20 juni 2011

Стоп Анимираме Beastie Boys


След 600 МБ снимки със смешната ми камера, успяхме да завършим великото дело ! Vol.2 
Вече на пазара. На компакт диск и аудио касета.



video

26 mei 2011

Хубави хора

Ооооо Бай Вълчо, мокро а?
Днес ходихме да пием в чест на нашия англичанин Марк. Марк имаше рожден ден вчера.
Влизаме ние в заведение NicenSleazy и след 15 мин си намираме сепаренце. Марк, Крис и Аз си пием там и го споделяме с още трима брачеди. По някое време оставаме сами и се появяват момиче и момче на видима възраст 25-26. Сядат те и си пият. След известно време мацката идва при мен и ме кани да споделим масата заедно и да си говорим. Разговорихме се кой какво прави и прочие - Момчето артист, пише пиеси и прави някви графики, а момичето работи в най големия музей в Гласгоу и се занимава с музика - китара и барабани.

Въпросното Сепаре

Към края на вечерта им казах довиждане и им пожелах всичко най-хубаво. А мацката ме прегърна и разцелува толкова искрено, че реших да напиша нещо за тази двойка. Хубави хора, приятни бяха много симпатични. Отворени души. Искам да отбележа, че бяха съвсем трезви също така.

След това се прибрахме пеша. Марк се отправи към неговия апартамент. Хубаво беше.
Павката също дойде за една бира. Видях и Джонас. Джонас е Белгиец живял в Америка и ми е колега от университета. Той пък дошъл да види кой е в заведението.

Се хубави хора.

NicenSeazy отвътре.

Пих 2 бири и 2 Бели Руснака. И това е ! Чао

9 mei 2011

За научния прогрес

Питам аз в какво вярват хората днес.


Няма Религия. Има малко религиозни хора (такива старички) и някви изперкали млади.


Повечето вярващи ги е страх да изявяват вярата си ако се намират на висок пост или имат висок статут. Например големите политици днес никога не биха излезли пред цял свят с изявлението - "Бог това Бог онова, Нека Бога да ни помогне в това начинание" и тям подобни. Вярно, че имат и причини да не го правят ( звучи фанатично най малкото).
Хората в днешно време ходят на църква, не защото имат нуждата от обяснение и смисъл или от модел на подражание, а за да избягат от отговорностите си на модерни хора и да ги покрият с дебел слой сигурност.
Та ако приемем, че религията е мъртва в днешно време, какво ни остава ?
Остава ни другата страна на монетата: Науката


Бог създаде всичко от нищото. Нищото обаче прозира.
Пол Валери



Има Наука. Има много вярващи в научния прогрес.
Това което науката ни дава е НЕсигурност.
Науката се опитва да закове истината с пирон на стената и да каже "Е тва е! Това е То"
Тоя смотан подход мога да му го туря и аз отзад. Рационалисти ли са, Аристотел ли е виновен не знам, но искам да кажа само, че трябва някой да му го каже :
 "Има вероятност ти да си голям идиот" - 100% Някой му го е казал. Пич е тоя, дет му го е казал !



Ето един такъв пич :


"Всяко конкретно нещо е съставено от безкраен сбор отношения. Науките подхождат задълбочено, търсят едно по едно тези отношения и следователно ще им е необходимо безкрайно много време, за да определят всяко едно от тях. Това е първичната трагедия на науката: да работи за резултат, който никога не ще постигне напълно."


Абе я да си ебът майката . За какво ги пиша тези глупости. Не вярвам в Религии и в Науки.

ОТ ТРАГЕДИЯТА НА НАУКАТА СЕ РАЖДА ИЗКУСТВОТО.



Вярвам в Изкуството и в Метафората. Вярвам, че те са най-големите и най-човешките достижения на човека.


Науката е сложен инструмент, с който оцеляваме. Науката не може да дава отговори на НЕнаучни въпроси.


"Индивидът е неразрешим проблем само със средствата на естествените науки и всички опити на биолозите да го определят са се оказали напразни. Не ще знаем кой е Наполеон като индивид, докато някой сериозен биограф не възсъздаде индивидуалността му. А биографията е поетически жанр."


Пещерно изкуство, Испания
Арт уил сейф дъ уърлд ! Нот ЛОВ, Нот Саянс.

15 april 2011

Новинар LIVE




Предоставям ви пикантни новини с пикантни коментари от мрежата.



11 april 2011

Към Село?

Защо ми се ходи на Село ?

Hе ми се ходи на село, а просто не ми се живее в Града, такъв какъвто е.

Селото и Градът, бавно и полека, се сливат в едно. За сега, Градът все още събира сили, наедрява и започва да изсмуква околностите в себе си, събирайки огромен облак от отломки, който кръжат около него като пръстените на Сатурн. Казват, ще дойде време, когато този балон ще експлоадира и скъпоценната течност от ядрото ще се смеси с останалата плът на Големия Град и заедно, в една хомогенна смес, ще се разпилеят  навсякъде. Колко ми се иска това да стане по-бързо. Уви...

Центъра се превръща в мираж, лишен от съдържанието си. Няма истински център. Има Град. Но този град съществува,  само защото все още всички левитираме около този Център. Разчитаме на гравитацията, за да поддържаме концепцията жива. Тази гравитация според мен е  заетоста на града. Всички сме заети и неспокойни поради няколко прости причини :  искаме пари, искаме да живеем социално, търсим повече секс ( а града е едно перфектно място за това) , искаме да бъдем вътре на гюбето. Какво губим ?

Губим нормалния си ритъм на живот, губим съня си, губим спокойствието и удовлетвореността от  простия факт, че съществуваме.  Продаваме времето си на умираща система. Самото ни присъствие не ни доставя удоволствие.  Имаме нужда от стимули, който ни помагат да забравим какво си причиняваме и още повече – помагат ни да се самузаблуждаваме.  Имаме нужда от шопинг, от лайфстайл, от почивки на морето и от високотехнологични машини да ни занимават. Така в момента всички успяваме да не полудеем от факта, че сами се мъчим себе си.

Хейдегер нарича това състояние „harassed unrest”  (бих го превел като измъчена тревога). Измъчена тревога е статуса ни на живот, когато го водим на грешно място. Ние съществуваме във време и в място. Времето за момента  не ни е подвластно, но поне мястото можем да сменим лесно. Ето, че това се оказва трудна задача за повечето неспокойни души в Града. Когато се откажем от правото си да живеем нормално, всъщност се отказваме от правото да напуснем града или с други думи да спрем да сме зависими от него.

We dream of resting.  We call it a life.

Та Мечка, затова смятам, че Градът не е място за живеене. Лично, предпочитам  селски начин на живот. Проблема е , че никога не съм водил такъв живот. Нямам смелост.