Новинар LIVE

Предоставям ви пикантни новини с пикантни коментари от мрежата.

Към Село?

Защо ми се ходи на Село ?

Hе ми се ходи на село, а просто не ми се живее в Града, такъв какъвто е.

Селото и Градът, бавно и полека, се сливат в едно. За сега, Градът все още събира сили, наедрява и започва да изсмуква околностите в себе си, събирайки огромен облак от отломки, който кръжат около него като пръстените на Сатурн. Казват, ще дойде време, когато този балон ще експлоадира и скъпоценната течност от ядрото ще се смеси с останалата плът на Големия Град и заедно, в една хомогенна смес, ще се разпилеят  навсякъде. Колко ми се иска това да стане по-бързо. Уви...

Центъра се превръща в мираж, лишен от съдържанието си. Няма истински център. Има Град. Но този град съществува,  само защото все още всички левитираме около този Център. Разчитаме на гравитацията, за да поддържаме концепцията жива. Тази гравитация според мен е  заетоста на града. Всички сме заети и неспокойни поради няколко прости причини :  искаме пари, искаме да живеем социално, търсим повече секс ( а града е едно перфектно място за това) , искаме да бъдем вътре на гюбето. Какво губим ?

Губим нормалния си ритъм на живот, губим съня си, губим спокойствието и удовлетвореността от  простия факт, че съществуваме.  Продаваме времето си на умираща система. Самото ни присъствие не ни доставя удоволствие.  Имаме нужда от стимули, който ни помагат да забравим какво си причиняваме и още повече – помагат ни да се самузаблуждаваме.  Имаме нужда от шопинг, от лайфстайл, от почивки на морето и от високотехнологични машини да ни занимават. Така в момента всички успяваме да не полудеем от факта, че сами се мъчим себе си.

Хейдегер нарича това състояние „harassed unrest”  (бих го превел като измъчена тревога). Измъчена тревога е статуса ни на живот, когато го водим на грешно място. Ние съществуваме във време и в място. Времето за момента  не ни е подвластно, но поне мястото можем да сменим лесно. Ето, че това се оказва трудна задача за повечето неспокойни души в Града. Когато се откажем от правото си да живеем нормално, всъщност се отказваме от правото да напуснем града или с други думи да спрем да сме зависими от него.

“We dream of resting.  We call it a life.”

Та Мечка, затова смятам, че Градът не е място за живеене. Лично, предпочитам  селски начин на живот. Проблема е , че никога не съм водил такъв живот. Нямам смелост.

#Кур#

Ако сте запецнали във вашия личен живот ( защото живота е личен нали ?) , значи сте готови да се пренесете на вълната на Карбовски. Този гениален българин е написал безсмъртната ода за двете най-важни неща в живота... В живота, в който сте запецнали.

карбовски :
НЕПРОЧЕТИМО
( хуй,   та  путка,   путка,   путка...)
Хуй,  та путка,  путка,  путка !
Хуй,  та путка,  хуй  та хуй,
Хуй,  та путка,  путка,  путка,
Хуйка,  пуйка,  хутка,  пуй !
Хуй,  та путка,  путка,  дупе
Хуй,  та дупе,  дупе,  хуй,
Гъз,  та  путка,  путка,  путка
Гуй,  та  дуе  дутка,  дуй !
Пей !  Та  хутка  гутка  дупе !
Дуй !  Та хапе   дупе   пуй !
Хуйка !  Дуйка  с  недодупе,
Хуй,  та  путка,  путка,  хуй...

Сценарий за филм

Мечката ме помоли да му разкажа история за лека нощ и аз му написах този разказ с лек намек, че ще го прецакам след време.

-¿Cómo estás hombre? ¿Estás bien?

- Si si.

Къде съм тръгнал ! Тя е твърде красива за мен. Тук всички говорят този шумен  език. Тя сякаш говори само с факта, че съществува и е толкова истинска. Обичам я ! Искам тя да е с мен ! Толкова просто е. Трябва да я заговоря ! Знам испански.

Мислите на Николай - студент от България, който търсеше това момиче от известно време. Беше във Валенсия на гости на леля си. Озовал се в компанията на млади испанци в центъра на най-посещавания бар в града, той отново се влюби. Отново най-красивата. Този път той не беше отчаян и тя забеляза това.

-       Oye, ¿dónde es usted? ¿Te gusta Valencia?...

Слънчев лъч погали лицето му. Добро утро. Той стана и започна да опипва тялото си, мляскайки жадно за първата сутрешна цигара. Беше се потопил в удоволствието си стоейки до прозореца, наблюдавайки планините в далечината. Отенъка на дърветата се променяше подбутвани от лекия вятър. Животът му е променен. Допреди четири месеца Николай изпитваше неприязън към себе си и към живота който водеше като самотен младеж в Англия, но това момиче промени всичко. Тази испанска красавица го накара да се почувства истински ценен и красив. Той я загледа с примрял от удоволствие поглед -  как тялото и изпъкваше изпод завивките, косата и се стилаше като сатенена река върху раменете й. „Имах късмета да се влюбя в теб” – мислеше си той – „Къде съм бил преди? Сякаш се родих в Понеделник. Не помня нищо освен красотата ти.” Тя се събуди и сподели сутринта с него.

Николай беше рационален, вечно вплетен в загадката на живота си млад мъж. Не обичаше да говори за бъдещето – беше реалист, но не се притесняваше да назовава нещата директно и грубо. Обичаше да слуша музика и да барабани с ръцете си върху краката си. Понякога съжаляваше, че е далеч от вкъщи в тясна квартира принуден да работи за някакъв пианица с шотландски акцент. Друг път изпитваше истинско удоволствие от начина си на живот. Истината е, че той обичаше да е навсякъде и да прави това което мисли, че иска.

 Леона беше тъкмо обратното – емоционална личност готова да чувства. Изпълнена със страст, тя вярваше, че истинската любов е горчива а болката -  неделима част от обичта. Надарена с изключителна красота и талант да рисува - не само с четка, но и със словата си, тя беше млад художник, който експериментира със себе си и се отдава на момента изцяло преди да премине на следващата страница. Не знаеше какво иска, но беше наясно какво не иска. Леона връхлетя Николай като природна стихия. Той се носеше след нея като възрастен мъж след малко дете, което събужда истинските чувства в закоравялото му сърце, възхищаваше й се и я обичаше искрено.

Един ден той я заведе на парти у най-добрия си приятел от училищните години - Димитър. Изпиха много алкохол. Димитър забеляза пламъка на Леона и го пожела. Двамата преспаха заедно. Николай разбра и беше съкрушен. Димитър успя да му обясни чувствата си към Леона без да го отблъсне от себе си. След известно време Николай забеляза, че любовта на приятелката му вече не е същата и пожела да сложи край на връзката им. Тя не се възпротиви. Обичаше Димитър и не преставаше да мисли за него.

Две години по-късно Николай беше поканен на сватбата на най-добрия си приятел и единствената жена която може да обича. След раздялата той изгуби желанието си да обича. Преспиваше с различни жени, но никога не се откриваше пред тях. Той все още обичаше Леона. В деня преди сватбата Николай се обади на приятеля си късно вечерта:

-    - Здравей, Митко исках да ти кажа, че се радвам за теб и Леона. Искам да си щастлив с нея и да и дадеш всичко.

След кратка пауза гласът отсреща отговори:

-     - Ники, аз наистина я обичам. 

На следващата сутрин съседите на Николай откриха трупа му в кървава вана. Беше оставил послепис на майка си:

„Мамо, връщам се !”

Джони Деп е българин !

Днеска спах 13 часа. Последните 4 сънувах усилено. Генерирах много декори и разговори. Това което си спомням обаче главно се върти около Джони Деп и някакво гадже с което се сваляхме.

Даже още по време на съня си спомням, че си мислех : " Леле тва е ебати и якия сън"

Та за какво говоря...

Започваме като в Inception - Седим Аз, Джони и Пешо Пернишки на маса (някакво кафене). Джони пуши усилено и мълчи. Пернишкия въобще не е в кадър, но е там. Усещам го.Аз стоя и се пуля ту в Джони Деп ,ту в Пешо Пернишки. Чудя се какво става. Защо седим тук? Аз току що съм се "включил" в ситуацията. ( Явно сме на второ ниво в съня ) Решавам да подпитам Джони нещо. 

Така изглеждаше в съня ми

Аз: Jonny, what's up my friend ?

Джони : Ми не знам чувек, какво тря да става?

Викам си бреее, как пък тъй говорим български ? Странна работа.

Гледам го пак г-н Деп и казвам първото нещо дето ми идва е така :

Аз: Алиса в страната на чудесата беше много зле.

Джони : Да, и на мен не ми хареса.

Викам си брееей, Цяла година бачкане и пълен провал, ама човека все пак не крие провала си. Тогава ми се прииска да му кажа и нещо похвално все пак, но така и не му казах, че много ме радва в други филми като Dead Man , Fear and Loathing и Blow.

Аз: Ти от кога си в България?

Той: От септември месец. Продължавайки да си пуши и да пие кафе, загледан в далечината на улицата. 

Беше лято, ама беше 2-3 месеца (така го прецених в съня) след септември т.е би трябвало да е пребивавал почти година в България. Бреееййй мааму стара.

Трамвай мина покраи нас и от него някакво момиче се залепи на прозореца с ококорен поглед. 

- Джонииииии Дееееееп! Вижте ! каза тя и отприщи огромна тълпа зяпачи и фенове, която изчака трамвая да опише дъга, която ни защитаваше и пристъпиха релсите с викове. Джони не им обръщаше никакво внимание. те се бутаха в него и отминаваха напред да го търсят. Той леко приведе главата си към масата и ме погледна. Погледа му казваше : Скивай, едно кафе не може да изпие човек. 

Тълпата ни погълна изцяло.

Край на съня

След този епизод започнах да сънувам за гаджето дето споменах в началото. Беше много по-интересно, но ми се губят много части. Не мога да ви го опиша. 

Защо сънувах точно това ?

Моето обяснение за този сън е много просто:

Вчера гледах "Пансион за кучета". Много приятен филм, в който Петър Антонов прилича малко на Джони. Малко преди да започнем да гледаме филма, Пешо ми се включи в чата на фейсбук и ми пишеше някви глупости.

:) тва е цялата раота рираш ли ?

За Либия

Някои неща, които видях в статията на един руски журналист ми се сториха много интересни. Реших да споделя тази статия с вас не за друго, а защото тя представя нещата от друга гледна точка. Не се опитвам да изказвам мнението си, а просто да ви покажа една крайно интригуваща статия.

Липсата на алчност погуби Кадафи и процъфтяващата Либия

Разликата между либийците и другите граждани с арабска националност се долавя на мисловно равнище. Социалистическата джамахирия е изтребила у средностатистическия либиец гените на крадливото лакейство, върху които се крепи цялата туристическа индустрия в съседен Египет. Либиецът се държи гордо, крачи с достойнство, не обича да го разглеждат с любопитство и не изпитва преклонение към чужденците.

От принципност не приема долари и заради местната валута е готов да пожертва моментната си изгода. Либийците не завиждат на европейците - нямат сериозни причини за това. Стандартът в Либия е съпоставим, дори надхвърля жизненото равнище в току-що приетите в Евросъюза балтийски държави. Така е, ако пресметнем всички параметри на равнището на живота. На предишния либийски живот.

Муамар Кадафи дълги години дотягаше на световната общност със своя

"либийски социализъм". 

Честно разпределяше сред хората "петролната рента" - сиреч подкопаваше, един вид, "устоите на капиталистическото стопанство". Стана ясно, че ако тая прословута рента се разпределя честно, може да се постигнат смайващи резултати.

Съдете сами: Всяко либийско семейство получава годишно общо 1000 долара от дотации. Помощта за безработица е 750 долара. Заплатата на една медицинска сестра с най-ниска квалификация е 1000 долара.

Разбрахте ли сега защо украинските лекари гастарбайтери вече второ десетилетие заминават да работят в Либия? Медицината там впрочем е безплатна. Помощта при раждане на дете е 7000 долара. Всяко ново семейство получава при сключването на брак 64 хил. долара за покупка на жилище. Както ни разказаха, парите стигат за скромна къщичка от 150 квадратни метра - с издълбан кладенец, климатична сплит система, сателитна чиния и прокаран ток.

Електричеството в Либия е безплатно. Напълно.

А къщичките са толкова евтини, защото сделките с недвижими имоти, които са си чиста спекулация с жилища, в Либия са забранени и се наказват. Инак местните мошеници да са надули отдавна с парите от петрола такъв спекулативен балон от недвижимости, че къщичка в Либийската пустиня щеше да струва колкото богаташка вила в Испания или двустаен апартамент в Бибирево (един от най-зелените райони на Москва - б. р.).

Образованието е безплатно, наеми не се плащат изобщо.

Пътищата са идеални. Пред очите ми и срещу десетте ми динара резервоарът на Бе Ем Ве "седмица" бе напълнен догоре, дори ми върнаха ресто. Десет динара са около 100 рубли (3,54 долара - б. р.). Между другото, държавата покрива 50 на сто от цената на новозакупен автомобил... Компенсираше я всъщност до неотдавна...

Либийски лекар професор взе на автостоп журналистите от "Комсомолская правда" край независимия революционен пресцентър и ни откара до таксиметров център. Без да ни иска пари - просто желаеше да си поприказва с хора от далечна Русия, да им помогне да наемат кола до границата. Професор Халил, който знае добре английски, изрече печални и мъдри думи за революцията: "Аз съм на 55 години и през 42 от тях Кадафи бе на власт. Той седя на трона прекалено дълго. И тези хора ( професорът посочи група младежи с "революционни" знамена) - те се надяват да стане по-добре. Сега обаче ще става все по-зле. 

Младежта ще трябва да отвиква от сития живот..."

Ако съдим по думите на професора, днешната "сита революция" може би иде оттам, че младежта - най-борбената част от либийското население, е разглезена и затънала в поквара. Тези млади мъже с автомати не са имали нужда да се бият за място под слънцето. Още от деца са привикнали с мисълта, че ще получат почти всичко безплатно. Било им е скучно. Пък и нали вместо тях са работели гастарбайтери от целия африкански континент. Онези, които се канят да преформатират Либия, откриха сред тях доброволни помощници.

Картината на бъдеща Либия в общи линии вече се очертава. Световната общност не прибегна до пряка интервенция, просто спря войските на Кадафи на условната граница, отвъд която се простират петролните райони. Виждаме така наречения косовски сценарий - със съответните корекции, защото на Балканите няма петрол. Само дето Косово е държава, издействана с хитрини, и разчита изцяло на дотации, а "революционната" част от Либия със сигурност ще може да се издържа самостоятелно. Най-вероятно обаче - колкото да има брашно за питки.

Нищо повече. Хората ще трябва завинаги да се простят с чудесните изненади на "либийския социализъм". Петролните компании не се занимават с благотворителност, а техните топмениджъри никак не обичат рентабилността на добива да спада.

Както всички знаят, по време на първото затопляне в отношенията със Запада Кадафи се канеше да преразгледа условията на

 петролните договори, 

сключени от Либия в началото на 90-те. Мина време оттогава и Кадафи сметна, че петролният бизнес достатъчно се е нагушил от либийския нефт. И че няма да е зле, ако либийският народ взема не 50 на сто от добивания петрол, а цели 80%.

Либийският полковник, уви, не бе наясно, че хората от бизнеса с горива нямат "център за ситост" в мозъка. Самият полковник обаче имаше такъв център. Имаше и съвест, и обич към своя народ. Имаше дори своя Идея - създаването на федерация от арабски държави, която да брани интересите на своите народи. Народните интереси - не тези на клановете и на елитите. Едно-единствено нещо липсваше у полковника - алчност. Това страшно пречеше човек да се спогажда и договаря с него, а в крайна сметка погуби и Кадафи, и процъфтяващата му страна.

Междувременно оттатък египетската граница се изви многохилядна опашка от автомобили. Дочакали затишие, гастарбайтерите решиха да се върнат обратно в Либия. Те дори не подозират, че скоро ще им се наложи да се конкурират с местните жители

В момента никой няма интерес Кадафи да задържи властта си в Либия. Единствено Либийците.

Аз лично съм тъжен поради този факт.


Руският министър- председател не подкрепи акцията срещу Либия, влизайки в спор с президента Медведев.
Българският министър председател също не подкрепи акцията срещу Либия, заявявайки че нямала ясни цели.

link to map of the world

Благодаря на Мечката за статията ! 

Снимки от Холандия

Ротердам

Кметство и библиотека в Хага

През прозореца в Хага

С Евгени в Делфт

Евгени с ново колело. Аз с нова кола.

Защо емигрантите се депресират ?

Кво да ви кажа. Напуших се днес сам в Амстердам. Лутах се по улиците.  Сам съм...

Сега размишлявам... 

Едно такова... отцепено от света мие в момента. Сгушил съм се приятно  в леглото и си стоя там... размишлявам си. (мхм)

Какво да ви кажа. Ми... Добре съм. И не съм добре май ? Не знам.

В Либия въоръжавали бунтовниците. Епа да ги въоражават кат нямат оръжие.

Края на света идва, а Либия пък демокрация щяла да си прави. Луда работа ей.

Аз не знам какво правя. Т.е знам много добре къде съм и защо съм там, но ми е едно безцелно. Искам да се прибирам вкъщи. Че не ми се стои тука още дълго. Искам да започвам живот в България. С  лютеница и пръжки, с дупки по улиците и с приятели да си живея. Да си вляза в кошарката и аз най - после. Стига с тва мотане на лево на десно. Само се мандахерцаме из Европа.

А съм едва втора година тука. Странна работа. Направо се излагаме. Хубава работа, брат ми.

Ей го Евгени, не ще да се връща. Човека си му е добре. На мен обаче, не ми е добре. Тва е потвърдено. Не ми е  така както съм си го представял. Може би мястото няма никакво значение, но мен не ме интересува.

За българите дето живеят в чужбина и мразят България мога да кажа само едно - Вие сте абсолютни идиоти.

Братя, тежко е да си жив. Се нещо не му е наред. Се нещо искаш. Се нещо трябва да стане. Цяяял живот. Е ако тва е живот, здраве му кажи. Кажи му... J  

Браво, че Преслава изкара хубава песен. Поне тва е добре.

Бил ли съм ходил във фолк клуб „Калигула”. Ми не съм. От къде ? И да знаете, че повечето проститутки в Амстердам били травестити. Трябвало да гледаш ако има  синя лепенка на витрината. Ебати... Уот да фак ? Не знам от къде ги измисля Евгени тея работи.

Аместердам е много спокоен град. Малко е буйно около туристическите зони, но иначе е много спокойно. Като в София. Дааа, много прилича на София. Ама е много по-различен от София. И двата града обаче, са обречени.

Днеска четох блога на Баксанов. Ми е тва е бе братле. Е така трябва да живее човек. Като Бъкси. Браво на Бъкси. Много ме кефиш. Евала.

Свободата е едно ,мой арабски приятели, а личния мир е съвсем друго.

Да.

Мерси.

31.03.2011

Кога се минаха три месеца не знам. J