Сценарий за филм

Мечката ме помоли да му разкажа история за лека нощ и аз му написах този разказ с лек намек, че ще го прецакам след време.

-¿Cómo estás hombre? ¿Estás bien?

- Si si.

Къде съм тръгнал ! Тя е твърде красива за мен. Тук всички говорят този шумен  език. Тя сякаш говори само с факта, че съществува и е толкова истинска. Обичам я ! Искам тя да е с мен ! Толкова просто е. Трябва да я заговоря ! Знам испански.

Мислите на Николай - студент от България, който търсеше това момиче от известно време. Беше във Валенсия на гости на леля си. Озовал се в компанията на млади испанци в центъра на най-посещавания бар в града, той отново се влюби. Отново най-красивата. Този път той не беше отчаян и тя забеляза това.

-       Oye, ¿dónde es usted? ¿Te gusta Valencia?...

Слънчев лъч погали лицето му. Добро утро. Той стана и започна да опипва тялото си, мляскайки жадно за първата сутрешна цигара. Беше се потопил в удоволствието си стоейки до прозореца, наблюдавайки планините в далечината. Отенъка на дърветата се променяше подбутвани от лекия вятър. Животът му е променен. Допреди четири месеца Николай изпитваше неприязън към себе си и към живота който водеше като самотен младеж в Англия, но това момиче промени всичко. Тази испанска красавица го накара да се почувства истински ценен и красив. Той я загледа с примрял от удоволствие поглед -  как тялото и изпъкваше изпод завивките, косата и се стилаше като сатенена река върху раменете й. „Имах късмета да се влюбя в теб” – мислеше си той – „Къде съм бил преди? Сякаш се родих в Понеделник. Не помня нищо освен красотата ти.” Тя се събуди и сподели сутринта с него.

Николай беше рационален, вечно вплетен в загадката на живота си млад мъж. Не обичаше да говори за бъдещето – беше реалист, но не се притесняваше да назовава нещата директно и грубо. Обичаше да слуша музика и да барабани с ръцете си върху краката си. Понякога съжаляваше, че е далеч от вкъщи в тясна квартира принуден да работи за някакъв пианица с шотландски акцент. Друг път изпитваше истинско удоволствие от начина си на живот. Истината е, че той обичаше да е навсякъде и да прави това което мисли, че иска.

 Леона беше тъкмо обратното – емоционална личност готова да чувства. Изпълнена със страст, тя вярваше, че истинската любов е горчива а болката -  неделима част от обичта. Надарена с изключителна красота и талант да рисува - не само с четка, но и със словата си, тя беше млад художник, който експериментира със себе си и се отдава на момента изцяло преди да премине на следващата страница. Не знаеше какво иска, но беше наясно какво не иска. Леона връхлетя Николай като природна стихия. Той се носеше след нея като възрастен мъж след малко дете, което събужда истинските чувства в закоравялото му сърце, възхищаваше й се и я обичаше искрено.

Един ден той я заведе на парти у най-добрия си приятел от училищните години - Димитър. Изпиха много алкохол. Димитър забеляза пламъка на Леона и го пожела. Двамата преспаха заедно. Николай разбра и беше съкрушен. Димитър успя да му обясни чувствата си към Леона без да го отблъсне от себе си. След известно време Николай забеляза, че любовта на приятелката му вече не е същата и пожела да сложи край на връзката им. Тя не се възпротиви. Обичаше Димитър и не преставаше да мисли за него.

Две години по-късно Николай беше поканен на сватбата на най-добрия си приятел и единствената жена която може да обича. След раздялата той изгуби желанието си да обича. Преспиваше с различни жени, но никога не се откриваше пред тях. Той все още обичаше Леона. В деня преди сватбата Николай се обади на приятеля си късно вечерта:

-    - Здравей, Митко исках да ти кажа, че се радвам за теб и Леона. Искам да си щастлив с нея и да и дадеш всичко.

След кратка пауза гласът отсреща отговори:

-     - Ники, аз наистина я обичам. 

На следващата сутрин съседите на Николай откриха трупа му в кървава вана. Беше оставил послепис на майка си:

„Мамо, връщам се !”