Хубави хора

Ооооо Бай Вълчо, мокро а?
Днес ходихме да пием в чест на нашия англичанин Марк. Марк имаше рожден ден вчера.
Влизаме ние в заведение NicenSleazy и след 15 мин си намираме сепаренце. Марк, Крис и Аз си пием там и го споделяме с още трима брачеди. По някое време оставаме сами и се появяват момиче и момче на видима възраст 25-26. Сядат те и си пият. След известно време мацката идва при мен и ме кани да споделим масата заедно и да си говорим. Разговорихме се кой какво прави и прочие - Момчето артист, пише пиеси и прави някви графики, а момичето работи в най големия музей в Гласгоу и се занимава с музика - китара и барабани.

Въпросното Сепаре

Към края на вечерта им казах довиждане и им пожелах всичко най-хубаво. А мацката ме прегърна и разцелува толкова искрено, че реших да напиша нещо за тази двойка. Хубави хора, приятни бяха много симпатични. Отворени души. Искам да отбележа, че бяха съвсем трезви също така.

След това се прибрахме пеша. Марк се отправи към неговия апартамент. Хубаво беше.
Павката също дойде за една бира. Видях и Джонас. Джонас е Белгиец живял в Америка и ми е колега от университета. Той пък дошъл да види кой е в заведението.

Се хубави хора.

NicenSeazy отвътре.

Пих 2 бири и 2 Бели Руснака. И това е ! Чао

За научния прогрес

Питам аз в какво вярват хората днес.


Няма Религия. Има малко религиозни хора (такива старички) и някви изперкали млади.


Повечето вярващи ги е страх да изявяват вярата си ако се намират на висок пост или имат висок статут. Например големите политици днес никога не биха излезли пред цял свят с изявлението - "Бог това Бог онова, Нека Бога да ни помогне в това начинание" и тям подобни. Вярно, че имат и причини да не го правят ( звучи фанатично най малкото).
Хората в днешно време ходят на църква, не защото имат нуждата от обяснение и смисъл или от модел на подражание, а за да избягат от отговорностите си на модерни хора и да ги покрият с дебел слой сигурност.
Та ако приемем, че религията е мъртва в днешно време, какво ни остава ?
Остава ни другата страна на монетата: Науката


Бог създаде всичко от нищото. Нищото обаче прозира.
Пол Валери


Има Наука. Има много вярващи в научния прогрес.
Това което науката ни дава е НЕсигурност.
Науката се опитва да закове истината с пирон на стената и да каже "Е тва е! Това е То"
Тоя смотан подход мога да му го туря и аз отзад. Рационалисти ли са, Аристотел ли е виновен не знам, но искам да кажа само, че трябва някой да му го каже :
 "Има вероятност ти да си голям идиот" - 100% Някой му го е казал. Пич е тоя, дет му го е казал !


Ето един такъв пич :


"Всяко конкретно нещо е съставено от безкраен сбор отношения. Науките подхождат задълбочено, търсят едно по едно тези отношения и следователно ще им е необходимо безкрайно много време, за да определят всяко едно от тях. Това е първичната трагедия на науката: да работи за резултат, който никога не ще постигне напълно."


Абе я да си ебът майката . За какво ги пиша тези глупости. Не вярвам в Религии и в Науки.

ОТ ТРАГЕДИЯТА НА НАУКАТА СЕ РАЖДА ИЗКУСТВОТО.


Вярвам в Изкуството и в Метафората. Вярвам, че те са най-големите и най-човешките достижения на човека.


Науката е сложен инструмент, с който оцеляваме. Науката не може да дава отговори на НЕнаучни въпроси.


"Индивидът е неразрешим проблем само със средствата на естествените науки и всички опити на биолозите да го определят са се оказали напразни. Не ще знаем кой е Наполеон като индивид, докато някой сериозен биограф не възсъздаде индивидуалността му. А биографията е поетически жанр."

Пещерно изкуство, Испания

Арт уил сейф дъ уърлд ! Нот ЛОВ, Нот Саянс.

Новинар LIVE

Предоставям ви пикантни новини с пикантни коментари от мрежата.

Към Село?

Защо ми се ходи на Село ?

Hе ми се ходи на село, а просто не ми се живее в Града, такъв какъвто е.

Селото и Градът, бавно и полека, се сливат в едно. За сега, Градът все още събира сили, наедрява и започва да изсмуква околностите в себе си, събирайки огромен облак от отломки, който кръжат около него като пръстените на Сатурн. Казват, ще дойде време, когато този балон ще експлоадира и скъпоценната течност от ядрото ще се смеси с останалата плът на Големия Град и заедно, в една хомогенна смес, ще се разпилеят  навсякъде. Колко ми се иска това да стане по-бързо. Уви...

Центъра се превръща в мираж, лишен от съдържанието си. Няма истински център. Има Град. Но този град съществува,  само защото все още всички левитираме около този Център. Разчитаме на гравитацията, за да поддържаме концепцията жива. Тази гравитация според мен е  заетоста на града. Всички сме заети и неспокойни поради няколко прости причини :  искаме пари, искаме да живеем социално, търсим повече секс ( а града е едно перфектно място за това) , искаме да бъдем вътре на гюбето. Какво губим ?

Губим нормалния си ритъм на живот, губим съня си, губим спокойствието и удовлетвореността от  простия факт, че съществуваме.  Продаваме времето си на умираща система. Самото ни присъствие не ни доставя удоволствие.  Имаме нужда от стимули, който ни помагат да забравим какво си причиняваме и още повече – помагат ни да се самузаблуждаваме.  Имаме нужда от шопинг, от лайфстайл, от почивки на морето и от високотехнологични машини да ни занимават. Така в момента всички успяваме да не полудеем от факта, че сами се мъчим себе си.

Хейдегер нарича това състояние „harassed unrest”  (бих го превел като измъчена тревога). Измъчена тревога е статуса ни на живот, когато го водим на грешно място. Ние съществуваме във време и в място. Времето за момента  не ни е подвластно, но поне мястото можем да сменим лесно. Ето, че това се оказва трудна задача за повечето неспокойни души в Града. Когато се откажем от правото си да живеем нормално, всъщност се отказваме от правото да напуснем града или с други думи да спрем да сме зависими от него.

“We dream of resting.  We call it a life.”

Та Мечка, затова смятам, че Градът не е място за живеене. Лично, предпочитам  селски начин на живот. Проблема е , че никога не съм водил такъв живот. Нямам смелост.

#Кур#

Ако сте запецнали във вашия личен живот ( защото живота е личен нали ?) , значи сте готови да се пренесете на вълната на Карбовски. Този гениален българин е написал безсмъртната ода за двете най-важни неща в живота... В живота, в който сте запецнали.

карбовски :
НЕПРОЧЕТИМО
( хуй,   та  путка,   путка,   путка...)
Хуй,  та путка,  путка,  путка !
Хуй,  та путка,  хуй  та хуй,
Хуй,  та путка,  путка,  путка,
Хуйка,  пуйка,  хутка,  пуй !
Хуй,  та путка,  путка,  дупе
Хуй,  та дупе,  дупе,  хуй,
Гъз,  та  путка,  путка,  путка
Гуй,  та  дуе  дутка,  дуй !
Пей !  Та  хутка  гутка  дупе !
Дуй !  Та хапе   дупе   пуй !
Хуйка !  Дуйка  с  недодупе,
Хуй,  та  путка,  путка,  хуй...

Сценарий за филм

Мечката ме помоли да му разкажа история за лека нощ и аз му написах този разказ с лек намек, че ще го прецакам след време.

-¿Cómo estás hombre? ¿Estás bien?

- Si si.

Къде съм тръгнал ! Тя е твърде красива за мен. Тук всички говорят този шумен  език. Тя сякаш говори само с факта, че съществува и е толкова истинска. Обичам я ! Искам тя да е с мен ! Толкова просто е. Трябва да я заговоря ! Знам испански.

Мислите на Николай - студент от България, който търсеше това момиче от известно време. Беше във Валенсия на гости на леля си. Озовал се в компанията на млади испанци в центъра на най-посещавания бар в града, той отново се влюби. Отново най-красивата. Този път той не беше отчаян и тя забеляза това.

-       Oye, ¿dónde es usted? ¿Te gusta Valencia?...

Слънчев лъч погали лицето му. Добро утро. Той стана и започна да опипва тялото си, мляскайки жадно за първата сутрешна цигара. Беше се потопил в удоволствието си стоейки до прозореца, наблюдавайки планините в далечината. Отенъка на дърветата се променяше подбутвани от лекия вятър. Животът му е променен. Допреди четири месеца Николай изпитваше неприязън към себе си и към живота който водеше като самотен младеж в Англия, но това момиче промени всичко. Тази испанска красавица го накара да се почувства истински ценен и красив. Той я загледа с примрял от удоволствие поглед -  как тялото и изпъкваше изпод завивките, косата и се стилаше като сатенена река върху раменете й. „Имах късмета да се влюбя в теб” – мислеше си той – „Къде съм бил преди? Сякаш се родих в Понеделник. Не помня нищо освен красотата ти.” Тя се събуди и сподели сутринта с него.

Николай беше рационален, вечно вплетен в загадката на живота си млад мъж. Не обичаше да говори за бъдещето – беше реалист, но не се притесняваше да назовава нещата директно и грубо. Обичаше да слуша музика и да барабани с ръцете си върху краката си. Понякога съжаляваше, че е далеч от вкъщи в тясна квартира принуден да работи за някакъв пианица с шотландски акцент. Друг път изпитваше истинско удоволствие от начина си на живот. Истината е, че той обичаше да е навсякъде и да прави това което мисли, че иска.

 Леона беше тъкмо обратното – емоционална личност готова да чувства. Изпълнена със страст, тя вярваше, че истинската любов е горчива а болката -  неделима част от обичта. Надарена с изключителна красота и талант да рисува - не само с четка, но и със словата си, тя беше млад художник, който експериментира със себе си и се отдава на момента изцяло преди да премине на следващата страница. Не знаеше какво иска, но беше наясно какво не иска. Леона връхлетя Николай като природна стихия. Той се носеше след нея като възрастен мъж след малко дете, което събужда истинските чувства в закоравялото му сърце, възхищаваше й се и я обичаше искрено.

Един ден той я заведе на парти у най-добрия си приятел от училищните години - Димитър. Изпиха много алкохол. Димитър забеляза пламъка на Леона и го пожела. Двамата преспаха заедно. Николай разбра и беше съкрушен. Димитър успя да му обясни чувствата си към Леона без да го отблъсне от себе си. След известно време Николай забеляза, че любовта на приятелката му вече не е същата и пожела да сложи край на връзката им. Тя не се възпротиви. Обичаше Димитър и не преставаше да мисли за него.

Две години по-късно Николай беше поканен на сватбата на най-добрия си приятел и единствената жена която може да обича. След раздялата той изгуби желанието си да обича. Преспиваше с различни жени, но никога не се откриваше пред тях. Той все още обичаше Леона. В деня преди сватбата Николай се обади на приятеля си късно вечерта:

-    - Здравей, Митко исках да ти кажа, че се радвам за теб и Леона. Искам да си щастлив с нея и да и дадеш всичко.

След кратка пауза гласът отсреща отговори:

-     - Ники, аз наистина я обичам. 

На следващата сутрин съседите на Николай откриха трупа му в кървава вана. Беше оставил послепис на майка си:

„Мамо, връщам се !”

Джони Деп е българин !

Днеска спах 13 часа. Последните 4 сънувах усилено. Генерирах много декори и разговори. Това което си спомням обаче главно се върти около Джони Деп и някакво гадже с което се сваляхме.

Даже още по време на съня си спомням, че си мислех : " Леле тва е ебати и якия сън"

Та за какво говоря...

Започваме като в Inception - Седим Аз, Джони и Пешо Пернишки на маса (някакво кафене). Джони пуши усилено и мълчи. Пернишкия въобще не е в кадър, но е там. Усещам го.Аз стоя и се пуля ту в Джони Деп ,ту в Пешо Пернишки. Чудя се какво става. Защо седим тук? Аз току що съм се "включил" в ситуацията. ( Явно сме на второ ниво в съня ) Решавам да подпитам Джони нещо. 

Така изглеждаше в съня ми

Аз: Jonny, what's up my friend ?

Джони : Ми не знам чувек, какво тря да става?

Викам си бреее, как пък тъй говорим български ? Странна работа.

Гледам го пак г-н Деп и казвам първото нещо дето ми идва е така :

Аз: Алиса в страната на чудесата беше много зле.

Джони : Да, и на мен не ми хареса.

Викам си брееей, Цяла година бачкане и пълен провал, ама човека все пак не крие провала си. Тогава ми се прииска да му кажа и нещо похвално все пак, но така и не му казах, че много ме радва в други филми като Dead Man , Fear and Loathing и Blow.

Аз: Ти от кога си в България?

Той: От септември месец. Продължавайки да си пуши и да пие кафе, загледан в далечината на улицата. 

Беше лято, ама беше 2-3 месеца (така го прецених в съня) след септември т.е би трябвало да е пребивавал почти година в България. Бреееййй мааму стара.

Трамвай мина покраи нас и от него някакво момиче се залепи на прозореца с ококорен поглед. 

- Джонииииии Дееееееп! Вижте ! каза тя и отприщи огромна тълпа зяпачи и фенове, която изчака трамвая да опише дъга, която ни защитаваше и пристъпиха релсите с викове. Джони не им обръщаше никакво внимание. те се бутаха в него и отминаваха напред да го търсят. Той леко приведе главата си към масата и ме погледна. Погледа му казваше : Скивай, едно кафе не може да изпие човек. 

Тълпата ни погълна изцяло.

Край на съня

След този епизод започнах да сънувам за гаджето дето споменах в началото. Беше много по-интересно, но ми се губят много части. Не мога да ви го опиша. 

Защо сънувах точно това ?

Моето обяснение за този сън е много просто:

Вчера гледах "Пансион за кучета". Много приятен филм, в който Петър Антонов прилича малко на Джони. Малко преди да започнем да гледаме филма, Пешо ми се включи в чата на фейсбук и ми пишеше някви глупости.

:) тва е цялата раота рираш ли ?